Биполярното афективно разстройство (БАР) е психично заболяване, чиито по-стари имена са маниакална депресия и циклофрения. Най-общо казано това заболяване се характеризира с промяна в настроенията - редуват се епизоди на депресия с периоди на мания (еуфория). Периодите, в които си напълно здрав и нормален, се наричат ремисия. Има много известни личности, които са диагностицирани с Биполярно разстройство: Катрин Зита-Джоунс, Шиниъд О"Конър, Линда Хамилтън, Бен Стилър, Жан-Клод Ван Дам, Аксел Роуз, Джим Кери, Роби Уилямс, Вирджиния Улф, Винсент ван Гог, Мерилин Монро, Лудвиг ван Бетовен, Ханс Кристиан Андерсен и мн. др. Не казвам, че кризите при тях са по-леки или че нямат проблеми, но, когато си богат и известен, сякаш всичко ти е простено. Чували сме, че хората с БАР са по-интелигентни, по-креативни, едва ли не по-по-най... Въпросът е какво да правим ние, обикновените хора с този БАР и то в държава като България. Тук, ако разберат, че имаш диагноза и си лежал в психиатрия, автоматично ставаш аутсайдер. Не е достатъчно, че едва се справяш с тъгата по време на депресия и с изцепките си по време на мания, а и в момента, в който се стабилизираш, се оказваш сам и дискриминиран. Приятелите ти стават все по-малко, заради безкрайните ти проблеми и промяната в настроението; семейството ти страда заедно с теб; сменяш работата често, защото по време на мания си неработоспособен, а дадеш ли болничен с истинската диагноза - край. Законът ни защитава и работодателят няма право да те уволни или съкрати, но има други начини да те накара да се чувстваш ужасно на работното си място и ти накрая си тръгваш доброволно. Все още не ми се е случвало такова нещо, но е само защото аз си тръгвам без предизвестие и не се обяснявам. Докога ще мога да продължа така? Имам чувството, че мога да пиша няколко дни без да спирам, но няма да го направя. Целта ми е да намеря други хора, които имат тази диагноза и да разбера дали успяват да живеят пълноценно.